Развитието на науката в България е невъзможно без достатъчно ресурси, включително научна инфраструктура, която е едно от ключовите условия за провеждане на изследователска дейност. Как точно правителството на България работи за нейното развитие и кои направления са приоритетни? Нека разгледаме това по-подробно в днешната статия.
„България 2030“: развитие на научната инфраструктура
В Националната програма за развитие „България 2030“, която е ключов стратегически документ за социално-икономическия напредък на страната, специално място е отделено на приоритета „Наука и научна инфраструктура“.
Той предвижда реализирането на редица инициативи, насочени към развитието на изследователската инфраструктура. Те имат за цел да модернизират и разширят научния капацитет на страната, така че България да може да се интегрира в глобалните иновационни процеси и да повиши своята конкурентоспособност. Нека по-нататък разгледаме как точно правителството планира да постигне тези амбициозни цели.
Също така препоръчваме да прочетете нашите предишни статии за интеграцията на българските изследователи в европейското научно пространство и националната програма за подкрепа на публикационната активност.
Основни индикатори за развитие
За да проследява напредъка в развитието на изследователската инфраструктура, правителството е разработило ясни индикатори за успех. Към тях спадат:
- Увеличаване на броя на новоизградени или модернизирани инфраструктури от 128 (към 2018 г.) с още 50 допълнителни обекта.
- Създаване на 20 регионални иновационни центъра в региони на ниво NUTS 2 за преодоляване на регионалните диспропорции. (NUTS 2 е част от европейската класификация на териториалните единици, разработена от Евростат за събиране, сравнение и анализ на регионална статистика в страните от ЕС).
- Увеличаване на броя на европейските консорциуми за научна инфраструктура с участието на България от 10 на 18.
Тези показатели са изключително важни за постигането на поставените цели, тъй като подпомагат осигуряването на измерим и прозрачен контрол върху изпълнението на програмата.
Стратегически проекти за научните инфраструктури
Това направление се фокусира върху ключови инициативи, насочени към създаване и обновяване на инфраструктурата. Нека разгледаме по-подробно основните от тях по-долу.
- Продължаване на изпълнението на целите и мерките на Националната пътна карта за научна инфраструктура (NPKNI), в рамките на която се определят и подкрепят ключови научни инфраструктури и консорциуми.
- Създаване или модернизация на уникални научни инфраструктури с регионално значение, както и обекти със стратегическо икономическо и социално значение, които съответстват на приоритетите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ISIS) и са включени в европейската мрежа ESFRI.
- Балансирано развитие на научно-изследователския потенциал на страната чрез създаване на регионални иновационни центрове в планираните региони на ниво NUTS 2.
- Насърчаване на функционирането и мрежовото взаимодействие на създадените и модернизирани научно-изследователски центрове за оптимизиране на резултатите и ефективна координация с регионалните иновационни центрове.
- Подкрепа за развитието на високотехнологични стартъпи, предприятия за трансфер на технологии от типа „спин-оф/спин-аут“, иновативни малки и средни предприятия и други организации за сътрудничество и достъп до националната и международната научна инфраструктура.
- Подкрепа на съществуващи електронни инфраструктури с хоризонтално значение, както и дигитализация на услугите на научните центрове и научните инфраструктури.
- Изграждане и развитие на цифрова свързаност между научните инфраструктури, научните организации и висшите учебни заведения за повишаване на ефективността и разширяване на възможностите за използване.
Участие в европейски и международни научни инфраструктури
Втората ключова насока е насочена към засилване на международното сътрудничество. По-специално, приоритет е запазването и разширяването на членството на българските научни институции в големи европейски консорциуми в областите биобанкиране, транслационна медицина, морски изследвания, езикови ресурси, културно наследство, визуализационна диагностика и други.
Освен това правителството на България планира да създаде национални мрежи за функционирането на консорциумите с цел членство в европейски консорциуми.
Накрая си струва да се отбележи, че стратегията „България 2030“ предлага комплексен подход към развитието на научната инфраструктура, съчетавайки националните усилия с европейската интеграция. Това не само ще засили научния потенциал на страната, но и ще допринесе за икономически растеж и регионален баланс.
Компанията „Научни Публикации“ е готова да ви помогне с публикуване в Scopus и Web of Science. Нашите специалисти ще направят одит на вашия ръкопис, ще помогнат с избора на списание, ще водят комуникация с редакцията и ще ви съпровождат до момента на индексиране на вашата статия. Искате да научите повече за нашите услуги? Попълнете формата по-долу и нашият мениджър ще се свърже с вас в най-скоро време. Заедно към нови научни постижения!
