Плагиатството е един от най-разпространените проблеми в академичната среда. Неговите последици са свързани не само с намаляване на доверието към изследователите, които прибягват до тази практика, но и със забавяне на развитието на науката като цяло. В ексклузивна статия за авторската колона Владислав Романенко, директор на компания „Научни Публикации", разказа в какво се състои уникалността на научните изследвания и каква роля играе академичната почтеност за развитието на науката в България.
В съвременната научна среда напоследък броят на публикуваните статии все по-често се разглежда заедно с въпросите за тяхното качество, научна стойност и оригиналност на изследването. Понастоящем за публикация вече не е достатъчна формално оформена статия, поместена в научно списание. Тя трябва да представлява самостоятелен научен принос, да съдържа достоверни резултати и да позволява на другите изследователи да разберат какво уникално и ново тя добавя към вече съществуващото научно знание.
Именно затова уникалността на научния материал следва да се разглежда не просто като техническо изискване при подготовката на ръкописа, а като един от основните принципи на академичната почтеност.
Напоследък все по-често при обръщенията на учени към компанията се повдигат въпроси относно високия процент на оригиналност на материала, а също и относно ниските показатели на използване на изкуствен интелект в статиите (този проблем се появи сравнително наскоро, във връзка със стремителното развитие на технологиите на ИИ).
Уникалността на текста в съвременния научен свят не е просто „нисък процент на съвпадение с вече публикувани материали". При обсъждането на уникалността на научните публикации често се използват системи за проверка на оригиналността на текста (така наречените системи за антиплагиатство), тъй като те са важен инструмент за откриване на потенциални проблеми. Въпреки това научната уникалност не може да бъде сведена изключително до определен процент, който показва софтуерът.
Научният текст по своята същност се основава на вече съществуващото знание. Изследователите трябва да използват понятия, теории, методи, определения и резултати, разработени от други автори. Това е напълно рутинна и адекватна част от научния процес. Важно е такива източници да бъдат коректно посочени, а собствените научни резултати на автора да бъдат ясно отделени от вече публикуваното знание. Това позволява да се проследи реалният принос на автора, а също и да се определи на какво основание изследователят е стигнал до едни или други изводи.
Така автентичната уникалност на научната публикация преди всичко се състои в самостоятелен научен принос: нови данни, прогресивна методология, уникална интерпретация, изследователски модел, ново приложение на съществуващ метод или друг резултат, който разширява научното знание.
Защо уникалността е важна за качеството на научните резултати?
Научната литература представлява своеобразна система за натрупване на знание. Всяка нова работа става част от тази система и впоследствие може да бъде използвана като основа за други изследвания. Ако статията не съдържа достатъчен самостоятелен принос, тя само увеличава броя на публикациите, но не непременно разширява обема на научното знание.
Именно в това се състои една от най-съществените разлики между количеството научни публикации и тяхното качество. Научната система се развива не само за сметка на увеличаването на броя статии. Необходимо е всяко следващо изследване да добавя стойност към съществуващата научна база.
Така уникалността е пряко свързана с основната функция на научната публикация – да добавя ново знание.
Академичната почтеност започва още преди публикацията
Академичната почтеност не бива да се тълкува изключително като отсъствие на плагиатство. Тя предполага комплексно отношение към създаването, представянето и публикуването на научните резултати. Изследователят носи отговорност както за коректното използване на чужди идеи и резултати, така и за достоверността на собствените данни и изводи.
В българската нормативна система този принцип има конкретно значение. Законът за развитието на академичния състав в Република България съдържа специални разпоредби, отнасящи се до плагиатството и недостоверността на представените научни данни. Този нормативен документ регулира въпросите относно представянето на чужди работи като собствени, а също и използването на публикувани научни резултати без съответно позоваване или цитиране в определени академични процедури.
Законодателството предвижда също институционален механизъм за разглеждане на сигнали за плагиатство и недостоверност на научни данни чрез Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката. Това показва, че академичната почтеност не е само въпрос на индивидуална професионална репутация. Тя представлява част от институционалната организация на научната система.
Уникалност и развитие на българската наука
Въпросът за оригиналността на научните публикации има и по-широко национално измерение. Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България за периода 2017–2030 г. сред своите цели предвижда устойчиво възстановяване на международните позиции на страната по количество и качество на международната научна продукция, а също и повишаване на количеството и качеството на научните изследвания, свързани с проблеми от регионално и национално значение.
Националната научна политика не може да се основава изключително на увеличаването на броя на публикациите. Ако България се стреми към по-силно международно присъствие на своята научна система, е необходимо публикуваните резултати да бъдат разпознаваеми благодарение на своята научна стойност.
Уникалният научен принос е именно това, което позволява на статиите да се откроят сред огромния обем научна литература, който ежегодно се създава в света. Това от своя страна повишава видимостта на публикацията в научния свят, вследствие на което подобни работи се цитират по-често. Изследователят също получава редица предимства: могат да го поканят за участие в проекти по грантове или съвместни изследвания, а в отделни случаи – да му предложат да стане почетен рецензент на научни списания.
В този смисъл работата по повишаване на оригиналността на научните публикации напълно съответства на националната цел за повишаване на качеството и международната видимост на българската научна продукция. Националната стратегия действа до 2030 г., а през 2024 г. беше приет „Оперативен план за реализация на нейния втори етап".
Стратегическите документи определят общата посока на развитие, но реалното качество на научната система се формира на равнището на конкретните изследвания. На практика това означава, че вече при подготовката на статия е необходимо да си зададем няколко основни въпроса:
Ако на тези въпроси няма ясен отговор, проблемът вероятно се крие не само в текста на статията, но и в самата научна концепция на изследването. Следователно проверката на текстовото сходство трябва да бъде само един от елементите на контрола на качеството. Много по-важно е да се оценява научният принос на материала като цяло.
Важно е да се отбележи, че въпросът за оригиналността не се свежда само до опасения от плагиатство или до формално преминаване на проверка за сходство. Основният въпрос трябва да бъде друг: има ли това, което публикуваме, научна стойност?
Проверката за плагиатство е необходим защитен механизъм, но сама по себе си тя не може да гарантира качеството на научното изследване. Текстът може да бъде формално оригинален, а същевременно да няма съществен научен принос.
Затова отговорният подход предполага едновременно:
- Коректно използване и цитиране на чужди научни източници.
- Ясно разграничаване между известни и нови резултати.
- Представяне на достоверни научни данни.
- Аргументирано обосноваване на собствения научен принос.
- Прозрачност по отношение на методологията и ограниченията на изследването.
- Критична оценка доколко резултатите наистина разширяват съществуващото знание.
Отговорността не лежи само върху автора
Университетите и научните institution играят важна роля за формирането на среда, в която академичната почтеност се насърчава. Научните ръководители отговарят за формирането на правилни изследователски практики у младите учени. Рецензентите трябва да оценяват не само формалното съответствие на ръкописа с изискванията, но и неговия научен принос. Редакторите и издателите от своя страна изпълняват ключова функция при прилагането на ясни правила относно авторството, цитирането, оригиналността и научната етика.
Това е особено важно за развитието на младите изследователи. Навикът да се работи с оригинални идеи, коректно цитиране и проверими научни данни трябва да се формира още в началото на академичната кариера, на етапа на постъпване в докторантура.
Уникалността, академичната почтеност и качеството на научните резултати са взаимосвързани. За отделния изследовател оригиналният материал е начин да защити своя научен принос и професионална репутация. За университета и научната организация той е част от институционалното качество, за научното списание – условие за доверие към публикуваното съдържание, а за националната научна система – предпоставка за повишаване на международната видимост и устойчивото развитие.
Отделно си струва да се отбележи прилагането на технологии на ИИ при създаването на научни статии. Тези инструменти могат да бъдат помощник при оформянето на литературата, правилното структуриране и други спомагателни елементи. Те обаче не бива да генерират текст вместо автора, тъй като това лесно се установява от съвременните програми за проверка на качеството. И в случай на установена злоупотреба с ИИ в работите, санкциите ще бъдат същите, както при установяване на плагиатство. Това от своя страна поставя под заплаха както самия факт на публикуване на статии или монографии, така и в някои случаи може да доведе до недопускане до защита на дисертации.
България вече разполага с нормативни и стратегически механизми, които поставят качеството на научната продукция и академичната етика сред важните елементи за развитието на научните изследвания. Следващата стъпка се състои в това тези принципи да се превърнат в ежедневна практика на академичната общност. Това е важно, защото силната научна система се изгражда не само чрез по-голям брой публикации, а чрез достоверни, оригинални и наистина полезни научни резултати.
Как компания „Научни Публикации" проверява уникалността на материалите?
Компания „Научни Публикации" не само помага с доработването на изследванията на учените: статии, дисертации и монографии. Нашите специалисти при извършването на текстовите работи задължително проверяват процента на уникалност на статиите, а също и процента на използване на ИИ в работата. Ако показателите са по-ниски от допустимите – материалът се доработва, за да отговаря на високите стандарти за качество. Това от своя страна повишава по-нататъшните шансове за приемане на материалите за публикация.
При проекти от типа на дисертации или монографии, при готовност на всеки раздел заедно с доработения текст се предоставя отделен доклад за уникалността и за минималния принос на ИИ при подготовката на работата. По този начин, до момента на готовност на работата нейната уникалност ще бъде на високо ниво, което ще позволи не само преминаване на проверката на университетската система за антиплагиатство, но и ще повиши шансовете за успешна защита и приемане на материалите от научния ръководител.
Оставете заявка за безплатна консултация и нашите специалисти ще ви запознаят с актуалните предложения за съвместно сътрудничество. Заедно към нови научни постижения!
