Сред изследователите, особено сред тези, които тепърва започват своя път в научноиздателската дейност, е разпространено мнението, че щом дадено списание е включено в базата данни Scopus, значи то е стопроцентово качествено и авторитетно. Всъщност обаче наличието на индексация не винаги е гаранция за надеждността на изданието. Защо се случва това? Защо е важно внимателно да се анализират списанията преди подаване на статия? Как да минимизираме рисковете при публикуване в Scopus?
Scopus – не е гаранция за качеството на списанието?
Scopus е един от най-големите агрегатори на научна литература. Практически всеки учен се стреми да публикува статия в списание, което е индексирано в тази база данни. Тази платформа е известна с широкия си обхват на научни издания от различни дисциплини, както и с тяхното качество. Наистина, за да получи индексация, дадено списание трябва да премине сериозна проверка за съответствие с установените критерии.
| Категория | Критерии за оценка на списанието |
|---|---|
| Редакционна политика |
|
| Съдържание |
|
| Научен авторитет на списанието |
|
| Регулярност на изданието |
|
| Онлайн достъпност |
|
Както се вижда, не всяко списание ще успее да премине експертната оценка за съответствие с тези изисквания. Именно затова в Scopus попадат единствено най-добрите издания. Тогава защо наличието на индексация в тази база данни не е гаранция за качество?
Работата е в това, че посочените критерии определят възможността едно списание да бъде включено в базата данни, но не правят всички индексирани издания равностойни помежду си. След индексацията в Scopus съществуват едновременно хиляди списания, които могат съществено да се различават по цитируемост, репутация, редакционни политики, международно влияние и качество на публикуваните изследвания. С течение на времето те могат значително да се отклонят от първоначалните си показатели.
С други думи, индексацията в Scopus е уместно да се разглежда не като гаранция за качество, а като потвърждение, че списанието е отговаряло на установените изисквания към момента на оценяването. Впоследствие неговото ниво може съществено да се различава от другите издания, а самото списание трябва постоянно да поддържа съответствие със стандартите на базата данни.
Защо се случват редовни изключвания от Scopus?
Следва да се отбележи, че определена част от списанията, включени в Scopus, използват практики, граничещи с недобросъвестни. Тяхната цел е изкуственото увеличаване на броя цитирания с цел повишаване на наукометричните показатели.
Известно време нарушенията на такива списания могат да останат незабелязани. Въпреки това, с цел поддържане на високо ниво на изданията, Scopus системно наблюдава и анализира работата на изданията. В случай че базата данни открие нарушители, тя ги добавя в списъка за изключване и прекратява индексацията им. Тези списъци се публикуват периодично (почти всеки месец) на официалния сайт на платформата, и всеки изследовател има възможност да се запознае с тях.
За да получавате своевременно информация за нови изключвания от Scopus, следете блога на компания „Научни Публикации".
Основанията за изключване на списание от Scopus могат да включват:
- Нарушение на издателската етика (плагиатство, което системно не се разкрива от редакцията, фалшифициране на рецензирането, продажба на авторство и т.н.).
- Изкуствено завишаване на показателите на цитиране (самоцитиране, договорености с други списания за взаимно цитиране).
- Рязко и немотивирано нарастване на броя публикации, което поставя под съмнение качеството на рецензирането.
- Неспазване на издателските стандарти (нередовност в излизането на броевете, липса на подходяща информация на сайта, проблеми с архивирането).
- Установяване на признаци на „хищническа" дейност. За да научите повече за типовете хищнически списания и техните характеристики, прочетете нашата статия на тази тема.
Последствията от изключването на списание от Scopus са изключително осезаеми за авторите, които вече са успели да публикуват или се намират в процес на публикуване в такова издание. Първо, статия, публикувана преди момента на загубата на индексация, в по-голямата си част остава в базата данни. Въпреки това, самият факт на изключване на списанието от Scopus може да затрудни признаването на публикацията от атестационните комисии в бъдеще. Второ, ако изключването настъпи вече по време на рецензирането или след подаването на статията, изследователят рискува да загуби време, средства и репутационни предимства, на които е разчитал.
Как да минимизираме рисковете при избора на списание?
Като се има предвид всичко гореспоменато, изборът на списание за публикуване трябва да бъде резултат от задълбочен и многоетапен анализ, дори при наличие на индексация в Scopus. Изследователите следва:
- да проверяват актуалния статус на списанието директно на официалния сайт на Scopus преди подаване на статия
- да сверяват списанието със списъка Scopus Discontinued Sources List, за да се уверят, че изданието не се намира в процес на изключване или вече не е изключено
- да анализират квартила и динамиката на показателя CiteScore за последните няколко години
- да обръщат внимание на репутацията на издателя, прозрачността на редакционната политика и състава на редакционната колегия
- да имат критично отношение към аномално бързите срокове за рецензиране и публикуване
Индексацията в Scopus е важен, но не единствен критерий за оценка на списанието. Надеждността и качеството на изданието се определят от съвкупност от фактори, сред които: стабилността на наукометричните показатели, репутацията на издателя, прозрачността на рецензирането и спазването на научната етика.
Ако желаете да избегнете рисковете, свързани с избора на списание, и искате да получите професионална подкрепа на всеки етап, обърнете се към компания „Научни Публикации". Нашите специалисти ще извършат цялостна проверка на списанието по отношение на неговия актуален статус в Scopus, ще помогнат за оценката на рисковете и ще подберат издание, което наистина отговаря на вашите цели. Попълнете формата по-долу, и нашият мениджър ще проведе за вас безплатна консултация. Заедно към нови научни постижения!
