До голяма степен видимостта на статията се влияе от списанието, в което тя ще бъде публикувана. Въпреки това, в процеса на избор на издание съществува висока вероятност да попаднете на измамници. В академичната среда такива списания се наричат хищнически. Как да ги разпознаем? Какви видове хищнически списания съществуват? В днешната статия ще говорим за това по-подробно.
Какво представляват хищническите списания и какво може да свидетелства за тяхната недобросъвестност?
Хищническите списания – са научни издания, които се представят за авторитетни, но не спазват общоприетите стандарти за рецензиране, качество и публикационна етика. Те начисляват такса за публикуване на статия (APC – Article Processing Charge), но не осигуряват реално рецензиране, редакционен контрол или дългосрочно съхранение на материалите.
Първоначално през 2010 г. американският библиотекар Джефри Бийл предлага термина „хищнически издатели" за обозначаване на недобросъвестни издатели, които имитират академична дейност с цел печалба. Впоследствие понятието се разпростира и върху отделни хищнически списания.
В своите критерии Джефри Бийл откроява пет основни групи признаци, които могат да свидетелстват за недобросъвестността на научно списание или издател.
| Категория критерии | Признаци, които могат да свидетелстват за недобросъвестността на списанието или издателя |
|---|---|
| Редактор и редакционен персонал | Липсва информация за главния редактор или редакционната колегия; в състава на редакционната колегия са включени учени без тяхно съгласие; липсват сведения за квалификацията на редакторите; не е описан процесът на рецензиране. |
| Управление на издателската дейност | Информацията за издателя, неговия юридически адрес или контакти е скрита или напълно липсва; непрозрачно са определени условията за публикуване и размерът на APC; липсват сведения за организацията, която издава списанието. |
| Добросъвестност | Списанието невярно заявява индексиране в международни бази данни; използва измислени или недостоверни наукометрични показатели; преувеличава своя авторитет или предоставя невярна информация за членство в професионални организации. |
| Други признаци | Авторите получават масови покани за публикуване в много кратък срок; списанието обхваща твърде широк спектър от научни дисциплини; уебсайтът съдържа множество езикови грешки, противоречива или непълна информация. |
| Ниски стандарти на работа на списанието | Рецензирането е формално или изобщо липсва; редакцията обещава публикуване за няколко дни; липсват политики относно публикационната етика, плагиатството или конфликта на интереси; статиите се публикуват без надлежна редакционна обработка; изискванията към авторите са неясни или изобщо липсват. |
Какви видове хищнически списания съществуват?
Универсален, формално утвърден стандарт за класификация на хищническите списания не съществува. Въпреки това в публикационната сфера изданията от този характер условно се разделят на три основни групи, които ще разгледаме по-долу.
1. Псевдосписания
Този пласт списания най-често се създава от нулата и се позиционира като авторитетно научно издание. С цел да добавят убедителност на своята дейност, те фалшифицират наукометрични показатели, а също могат да заявяват наличие на индексиране в Scopus или Web of Science, каквото в действителност няма.
Често нямат никаква реална редакционна или издателска дейност — някои дори не публикуват статията след получаване на плащането, а просто изчезват или игнорират по-нататъшната кореспонденция с автора. Това е най-простата и най-агресивната форма на измама в тази сфера.
2. Списания-клонинги
Механизмът на работа на такива списания е доста прост: създава се фалшив сайт, който имитира истинско, вече индексирано в Scopus или Web of Science издание. Често той има почти идентично наименование, дизайн и дори лого. Ключовата разлика от оригинала е леко променен URL адрес.
В резултат авторите заплащат такса, убедени, че се публикуват в уважавано списание, но статията никога не достига до истинската редакция, а самото оригинално списание може дори да не подозира за съществуването на фалшификата.
3. Списания, загубили доверие (бивши „списания с авторитет")
Това са издания, които по-рано наистина са били индексирани в Scopus или Web of Science, но с течение на времето са нарушили академичните стандарти или етичните принципи и са били изключени от тези бази данни или се намират на границата на изключване.
Главната опасност на такива списания е, че те, като правило, не уведомяват авторите за загубата или риска от загуба на индексиране, поради което изследователят може да научи за проблема едва след публикацията, когато вече нищо не може да бъде променено.
Как да не попаднете на хищническо списание: инструкция за автори
С цел минимизиране на шансовете за подаване на статия в хищническо списание, е необходимо да се изпълнят няколко прости стъпки, които ще помогнат за извършването на качествена проверка на изданието.
Стъпка 1. Проверете индексирането на списанието в официалните бази данни
Не разчитайте единствено на информацията, публикувана на сайта на списанието. Ако изданието заявява индексиране в Scopus или Web of Science, задължително проверете това самостоятелно чрез Scopus Source List или Master Journal List на Clarivate. Именно официалните ресурси съдържат актуална информация за статуса на списанието.
Стъпка 2. Проверете ISSN и официалния уебсайт на списанието
Тази стъпка е много важна, тъй като може да помогне за откриването на списания-двойници или фалшифицирани уеб ресурси. Ето как да го направите правилно:
- Анализирайте информацията на сайта на списанието, включително неговия ISSN.
- Проверете ISSN на списанието в ISSN Portal (в резултатите от търсенето ще видите официалното му наименование, страната на издаване, издателя, статуса на ресурса и други библиографски сведения).
- Сравнете информацията с това, което е посочено на сайта на списанието.
Ако наименованието, издателят или страната не съвпадат, това може да свидетелства за проблем.
Стъпка 3. Оценете сроковете за рецензиране и публикуване
Авторитетните списания преминават през пълноценен процес на рецензиране, който обикновено продължава от няколко седмици до няколко месеца. Обещанията за публикуване на статия за няколко дни или в рамките на една седмица са сериозно основание за допълнителна проверка на списанието.
Стъпка 4. Проверете редакционната колегия
Запознайте се със състава на редакционния съвет и се уверете, че посочените учени действително работят в съответните институции и са свързани със списанието. Липсата на информация за редакторите или използването на имена на учени без тяхно съгласие е разпространен признак на недобросъвестни издания.
Стъпка 5. Анализирайте тематиката на списанието и състава на авторите
Проверете дали публикуваните статии съответстват на заявената тематика на изданието. Ако в един брой се съчетават работи от напълно различни области на знанието или повечето автори представляват една-две държави въпреки заявения международен статус на списанието, това може да бъде тревожен сигнал.
Стъпка 6. Оценете качеството на уебсайта на списанието
Обърнете внимание на качеството на оформлението на сайта, наличието на архив на броевете, коректността на връзките, липсата на граматически грешки и пълнотата на контактната информация.
Въпреки че хищническите списания са доста разпространено явление, не бива да мислите, че разпознаването им е невъзможно. Като вземете предвид посочените по-горе препоръки, ще можете да се предпазите от грешка и да изберете надеждно списание за публикуване.
В случай че се нуждаете от подкрепата на специалисти в процеса на публикуване в международни списания, обърнете се към компанията „Наукови Публикации". Нашият екип ще ви помогне да подберете качествено списание и да не попаднете на измамници. Освен това нашите специалисти ще ви съпровождат на всички етапи на публикуването до момента на индексирането. Желаете ли да научите повече? Тогава оставете своите контактни данни във формата по-долу, и нашият мениджър ще проведе за вас безплатна консултация. Заедно към нови научни постижения!
