В България в момента се реализира програма BULGARIA 2030, чиято цел е развитието на страната в различни направления. В ексклузивна статия за авторската рубрика Владислав Романенко, директор на компанията «Научни Публикации», разказа подробно какви цели си поставя българската наука в рамките на този стратегически документ, какви механизми са предвидени за тяхното постигане и с какви предизвикателства може да се сблъска научната общност.
Освен изискванията на университетите, наличието на публикации в международни списания в България се регламентира и на държавно ниво, а именно в рамките на програмата за развитие BULGARIA 2030, с която може да се запознаете на сайта на Министерството на финансите.
По-рано вече споменахме как страната интегрира учените в международното научно пространство. Този път бихме искали да акцентираме внимание именно върху въпроса за публикациите в международни списания в рамките на съответствието със стратегията за развитие.
В пределите на посочената програма ни интересува точка P2: Science and scientific infrastructure, където целта на този приоритет е развитието на висококачествени и ефективни изследвания.
Както се вижда от посочените данни, важно е не само увеличаването на общия брой публикации в базата данни Web of Science (от 6 хиляди по данни от 2019 г. до 20 хиляди до 2030 г.), но и повишаването на качеството на списанията (импакт фактора). Освен това поне половината публикации трябва да бъдат цитирани в други списания. Това означава, че публикуваните статии трябва да притежават висока актуалност, за да заинтересуват другите учени. Отделно е изведено и увеличаването на размера на частното финансиране на научните публикации.
За да се разбере динамиката на публикациите в международните бази данни, може да се направи справка с аналитиката на Scopus, тъй като по-голямата част от българските учени публикуват именно в списания, индексирани от тази база данни.
За периода от 2020 г. насам в базата данни Scopus вече са индексирани над 55 хиляди публикации, което е доста показателен резултат.
Анализирайки публикационната активност по години, виждаме, че броят на публикациите постепенно нараства всяка година, което потвърждава положителната динамика и факта, че българските учени все по-често публикуват резултатите от изследванията си именно в престижни международни списания.
Показателят за публикациите за 2026 г., на ниво около 4 хиляди, се обяснява с факта, че в момента протича индексирането на пролетните броеве на списанията с публикувани статии, а основният пик на публикационната активност на авторите настъпва през есента и зимата. Следователно общият показател за публикационната активност за 2026 г. ще бъде наличен едва през първото тримесечие на следващата година. И съдейки по текущата динамика на публикациите, той трябва да надхвърли отметката от 10 хиляди.
Повече от една трета от научните статии се публикуват от Българската академия на науките, което допълнително потвърждава нейния статут на водеща научна институция в страната.
Следващите в класацията са Sofia University St. Kliment Ohridski (над 8 хиляди публикации) и Technical University of Sofia (почти 6 хиляди публикации).
Отделно следва да се разгледат научните направления, по които се публикуват статиите, за да може в бъдеще да се определят най-приоритетните отрасли за отпускане на финансиране и грантова подкрепа.
На първите места са инженерните и компютърните науки. Лидерските позиции се обясняват с факта, че тези отрасли се развиват активно, което от своя страна стимулира учените да публикуват резултатите от своите открития, а наличието на голям брой индексирани от Scopus списания именно в техническите науки съществено улеснява процеса на публикуване.
Броят на статиите в областта на медицината и селскостопанските науки е значително по-малък, но все пак попада в топ 5 на отраслите в България според данните на Scopus.
Отделно бихме искали да отбележим отрасъла на социалните науки, който съставлява едва 5% от всички публикувани статии. Като се има предвид броят на хуманитарните институции, този показател би могъл да бъде значително по-добър. Съществува обаче редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се увеличи броят на подобни публикации и да се отговори на европейските стандарти.
Проблеми при публикуването в Scopus
Анализирайки статистиката на базата данни Scopus, може да се видят предизвикателствата, с които се сблъскват учените в своята дейност (тези резултати могат да бъдат отнесени и към базата WoS, тъй като ситуацията там е сходна).
От основните проблеми, с които се сблъскват българските учени при публикуване в Scopus и WoS, могат да бъдат отбелязани следните:
- Висока стойност на таксите за публикуване в рейтингови списания.
- Дълъг срок на рецензиране без гаранция за положителен резултат (списанието може да разглежда статията около година, но пак да откаже нейното публикуване).
- Липса на допълнително финансиране от страна на държавата, университета или частни фондове.
В резултат на това за учените е по-лесно и по-бързо да публикуват резултатите от своите изследвания в материали от конференции или университетски списания, които са по-нискорейтингови и не винаги подходящи за постигане на необходимите цели (преизбиране на длъжност, защита на дисертация, отчетност по грантови програми и др.).
Как да се повиши публикационната активност в България?
- Сътрудничество с други учени във вашия отрасъл. В повечето списания се допуска публикуване на статии със съавтори, които могат да бъдат до 5 души. Това съществено намалява финансовата тежест на публикацията и позволява подготовката на статията да бъде разделена между учените, което допълнително ще повиши статута на публикацията и шансовете за приемане в престижно списание.
- Мониторинг на международните програми за подпомагане на публикационната активност. Програмите на Българската академия на науките, Министерството на образованието, както и на други фондове (European Commission, European Regional Development Fund, Horizon) могат да покрият голяма част от стойността на публикацията, което ще позволи редовно публикуване на резултатите от работата в рецензирани списания.
- Участие в съвместни публикации с учени от други страни. Това ще позволи, след публикуването и индексирането в базата данни, да се получат повече цитирания на статиите, тъй като върху материала ще се позовават учени от няколко страни.
- Участие в престижни конференции с публикуване на резултатите в сборници, които се индексират от базите данни Scopus или Web of Science.
Компанията «Научни Публикации» е готова да ви помогне с публикуването в рейтингови списания на Scopus или Web of Science. Нашите специалисти ще извършат предварителна оценка на вашия материал, ще помогнат с избора на списание, ще водят комуникацията с редакцията и ще ви съпровождат до момента на публикуване на статията в списанието и последващото ѝ индексиране в базата данни. Попълнете формата по-долу и наш мениджър ще се свърже с вас в най-скоро време.
