За обективна оценка на собствената научна дейност е важно да се анализират не само собствените показатели, но и резултатите на други изследователи. Това позволява да се оценят собствените постижения в сравнение с колегите и да се определят реалистични цели за по-нататъшен растеж. В ексклузивна статия за авторската колона Владислав Романенко, директор на компанията „Научни Публикации", подробно разказа как да се използва Bulgarian National H-index Ranking за провеждане на такъв анализ.
Тъй като наукометрията в България се развива стремително, с течение на времето възникна необходимост от анализ и сравнение на научните постижения както на университетите, така и на отделните учени.
Сред всички ресурси, налични към момента, най-пълна картина предоставя Bulgarian National H-index Ranking. Тази платформа позволява да се проследяват както класациите на университетите и научните организации в страната в зависимост от индекса на цитируемост, така и на отделните учени в рамките на конкретна институция.
От другите услуги Bulgarian National H-index Ranking се отличава с това, че при съставянето на класациите се вземат предвид индексите на Хирш не само по базата данни Scopus, но и Web of Science и Google Scholar. По-подробно с методологията на класирането може да се запознаете чрез този линк.
Все пак на сайта има още една полезна опция, която учените рядко използват. Става дума за TOP 1000 Bulgarian scientists – класация, която подрежда учените в зависимост от показателя на техния индекс на Хирш в Scopus и Google Scholar (по базата данни Web of Science класация не се води, тъй като тя все още не е толкова популярна, колкото предходните две).
Топ-1000 учени на България в Scopus
Ако се анализират позициите на учените в рамките на базата данни Scopus, може да се забележи, че първите места заемат учени с индекс на Хирш от 100 и нагоре.
.jpg)
Заслужава да се отбележи, че по-голямата част от учените, които влизат в топ-10 на най-добрите, са представители на Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy Bulgarian Academy of Sciences. Това се обяснява с факта, че статиите по технически науки се цитират много по-често от други учени, отколкото тези по хуманитарни науки.
За учените, които нямат в профила си няколкостотин публикации в Scopus, ще бъде изключително трудно да заемат водещи позиции в класацията. Затова е по-добре да се съсредоточим върху финалните позиции, за да се ориентираме какъв е минималният индекс на Хирш за попадане в топ-1000 учени на България.
.jpg)
Както виждаме, за попадане в тази класация е необходимо да имате индекс на Хирш минимум 16, което означава наличие в профила на автора на поне 16 статии, всяка от които е цитирана не по-малко от 16 пъти. Защо точно 16? Работата е там, че практически всички изследователи, заемащи последните сто позиции в класацията, имат h-index, равен на 15. Затова за включване в класацията е необходимо да се има показател поне с една единица по-висок.
Освен това Bulgarian National H-index Ranking се актуализира всяка година, а това означава, че разположението на позициите в класацията може да се променя, ако ученият активно се занимава с повишаване на цитируемостта и видимостта на своите трудове. Също така не бива да се забравя, че за цитируемостта на статиите в базата данни Scopus на учените допълнително се присъждат рейтингови точки, необходими както за защита на дисертация, така и за получаване на длъжности в университета или за продължаване на трудовите договори.
Топ-1000 учени на България в Google Scholar
Ако се анализира търсачката Google Scholar, ситуацията е малко по-различна. Позициите на водещите учени и техните показатели на индекса на Хирш могат да се видят на скрийншота:
.jpg)
Тук вече има повече представители на водещия университет в страната – Sofia University „St. Kliment Ohridski", а първото място заема изследовател с показател 216. Що се отнася до попадането в класацията топ-1000 по базата данни на Google Scholar, тук е достатъчно да се има индекс на Хирш не по-нисък от 15.
.jpg)
Тъй като в Google Scholar се индексират практически всички публикации на учения, включително монографии, книги и материали от конференции, шансовете за попадане в класацията са значително по-големи.
Все пак трябва да се има предвид фактът, че поради технически особености на търсачката Google Scholar не винаги може да се проследи в кой източник е била цитирана статията. И поради това в някои случаи на учените може да не им се зачитат рейтингови точки дори при висок показател на индекса на Хирш.
Най-близкото обновяване на класацията се очаква през ноември и именно тогава ще може да се проследят актуалните позиции на учените в класацията и да се обмисли опит за попадане в националната класация на учените на България. А ако до текущите минимални показатели все още е далеч, точно сега е моментът да се заемете с повишаване на цитируемостта на собствените публикации, тъй като този процес е доста времеемък.
Компанията „Научни Публикации" може да съдейства за повишаване на индексите на Хирш в базите данни Scopus, Web of Science и Google Scholar, а също и органично и постепенно да повиши показателите на цитируемост до необходимите стойности! Оставете заявка на сайта и нашият мениджър ще подготви за вас персонализирано предложение за сътрудничество въз основа на анализ на вашия авторски профил и текущия брой публикации.
